

В повечето случаи има една голяма пречка при покупката на жилище — високата му цена. Сега нека разгледаме и рискът, който човек поема, като инвестира в имот.
Много малко хора плащат със собствени средства наведнъж цялата сума или дори на две вноски. Обикновено се прави авансово плащане, което може да бъде 10 или 20 или по-голям процент от продажната цена, а останалото се взема назаем. Като гаранция за заема кредиторът получава ипотека върху имота, обикновено платима за дълъг период от време на малки месечни вноски, покриващи както лихва, така и главница.
Определени разходи са свързани с попълването на ипотека, като такса за обслужване. В допълнение, купувачът трябва да заплати други такси — комисионната на агента по недвижими имоти и други относително малки такси, като например застраховка на собственост, разходите за записване на акта и такси за оценка.
След извършване на авансовата вноска и подписване на ипотеката, правото на собственост се прехвърля на купувача, но при условие, че прехвърлянето се анулира, ако плащанията не бъдат изпълнени. В този случай заемодателят може да получи право на собственост чрез съдебни действия (възбрана). Накратко, само когато ипотеката е изцяло изплатена, купувачът напълно притежава жилището си.
Следователно е важно вноските по ипотеката да вървят навреме и да може да се изплати тя в срок. Важно е да се знаят всички клаузи по договора с ипотеката, за да може да не се появяват проблеми.
Докато човек е в състояние да плаща редовно ипотечните плащания, всичко е наред. Но ако плащанията не могат да бъдат извършени, човек трябва да се изправи пред възможността за възбрана и загуба на цялата инвестиция. Не бива да се забравя, че банките в България предлагат различни лихвени проценти по ипотечни заеми и трябва да се търси най-изгодният вариант като се проследят и условията по договора.