Първи март - традиции и легенди

Един от най-любимите обичаи, свързан с пролетта, е Баба Марта и закичването с мартенички. Мартеницата е украшение от усукани конци, червен и бял, която традиционно се слага на 1 март.

В класическия си вид мартеницата представлява усукани вълнени бял и червен конец. Цветовете имат строго отпределен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота и щастие. Белият цвят първоначално е символизирал мъжкото начало, силата. Червеният цвят е женското начало, здравето. Мартеницата също включва други различни елементи и символи - сини мъниста /против уроки/, парички /за благополучие/ и други.

Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дръвче или на първата прелетна птица. След това се поставят на дърво или под камък. Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на цъфнали клончета или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена.

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие. Първи март бележи идването на Баба Марта и наближаването на пролетта. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров.

Има различни легенди за появата на мартениците. Най-разпространената от тях е свързана с появата на прабългарите. Тя се среща в много народни песни и разказва историята за Кубратовата дъщеря Хуба и гълъбът, който пренесъл червено-белия конец на Аспарух.

Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.